Methos (Теодор Илиев) Methos (Теодор Илиев)
30
Dec 4, 2007, 10:43 AM

Тео & dead

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Ей,не гледай ти смъртта,
тя е моята съдник, не твой!
Усмихни се, не спирай, върви напред,
остави я в миналото... да почива тя!

Таз черна красавица с очи като бездни,
с катранена коса и ледени устни,
да ми прави компания!

Ай, де заспивам...
Своя сън под дървото...
На два метра под земята,
ще спя аз...

При падналите листа, виж,
плоча с името ми - черна с бели букви...
Там аз почивам в мир!

Ако мине някой да остави цвете,
нека и сълза да пролее за мен,
за един самотник, заспал вечния си сън!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Илиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0