Methos (Теодор Илиев) Methos (Теодор Илиев)
30
Dec 4, 2007, 10:43 AM

Тео & dead

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Ей,не гледай ти смъртта,
тя е моята съдник, не твой!
Усмихни се, не спирай, върви напред,
остави я в миналото... да почива тя!

Таз черна красавица с очи като бездни,
с катранена коса и ледени устни,
да ми прави компания!

Ай, де заспивам...
Своя сън под дървото...
На два метра под земята,
ще спя аз...

При падналите листа, виж,
плоча с името ми - черна с бели букви...
Там аз почивам в мир!

Ако мине някой да остави цвете,
нека и сълза да пролее за мен,
за един самотник, заспал вечния си сън!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Илиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0