Тео & dead
тя е моята съдник, не твой!
Усмихни се, не спирай, върви напред,
остави я в миналото... да почива тя!
Таз черна красавица с очи като бездни,
с катранена коса и ледени устни,
да ми прави компания!
Ай, де заспивам...
Своя сън под дървото...
На два метра под земята,
ще спя аз...
При падналите листа, виж,
плоча с името ми - черна с бели букви...
Там аз почивам в мир!
Ако мине някой да остави цвете,
нека и сълза да пролее за мен,
за един самотник, заспал вечния си сън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Илиев Всички права запазени
Усмихни се,въпреки болката!Поздравявам те!