Methos (Теодор Илиев)
30 16
4.12.2007 г., 10:43 ч.

Тео & dead 

  Поезия » Любовна
711 0 2
Ей,не гледай ти смъртта,
тя е моята съдник, не твой!
Усмихни се, не спирай, върви напред,
остави я в миналото... да почива тя!

Таз черна красавица с очи като бездни,
с катранена коса и ледени устни,
да ми прави компания!

Ай, де заспивам...
Своя сън под дървото...
На два метра под земята,
ще спя аз...

При падналите листа, виж,
плоча с името ми - черна с бели букви...
Там аз почивам в мир!

Ако мине някой да остави цвете,
нека и сълза да пролее за мен,
за един самотник, заспал вечния си сън!


© Теодор Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??