mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
13 янв. 2014 г., 18:12

Теория за самоубийствата 

  Поэзия » Философская
489 0 3

                                       

Пристига смъртта... и полека

над заспалите вече очи

лъч чертае ефирна пътека

към света, в който няма сълзи!

 

Там, където е вечната обич –

в свят, незнаещ ни мрак, ни тъга!

Там, където е Ангелът, молещ

Бог за радост на тази земя!

 

И полита с надежда душата,

а край нея се реят души...

Всяка бърза да стигне оттатък –

там, в света, в който няма сълзи!

 

Но въпросът им "Колко си струва

да се раждаш, да бъдеш човек?!"

само Господ, безмълвен, дочува :

"Ад Земята е в днешния век!"

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихът е прекрасен,задълбочено мислене за "оттатък"от където никой не се е върнал да каже какво е,но всеки си задава тоя въпрос.Остава само надеждата,че след като си заминем от земния ад,да намерим покой за душите!Още веднъж те поздравявам!
  • поздрави, Мариан за стиха!

    нещо скромно от мене по темата...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=129044
  • Поздрав, Мариан! След раждането с всеки изминал миг се приближаваме до смъртта. Тя остава неразгадана и неразбрана за повечето, въпреки, че "умираме" много пъти докато сме живи...
    Хареса ми стиха ти и го оценявам!
Предложения
: ??:??