13.01.2014 г., 18:12

Теория за самоубийствата

643 0 3

                                       

Пристига смъртта... и полека

над заспалите вече очи

лъч чертае ефирна пътека

към света, в който няма сълзи!

 

Там, където е вечната обич –

в свят, незнаещ ни мрак, ни тъга!

Там, където е Ангелът, молещ

Бог за радост на тази земя!

 

И полита с надежда душата,

а край нея се реят души...

Всяка бърза да стигне оттатък –

там, в света, в който няма сълзи!

 

Но въпросът им "Колко си струва

да се раждаш, да бъдеш човек?!"

само Господ, безмълвен, дочува :

"Ад Земята е в днешния век!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът е прекрасен,задълбочено мислене за "оттатък"от където никой не се е върнал да каже какво е,но всеки си задава тоя въпрос.Остава само надеждата,че след като си заминем от земния ад,да намерим покой за душите!Още веднъж те поздравявам!
  • поздрави, Мариан за стиха!

    нещо скромно от мене по темата...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=129044
  • Поздрав, Мариан! След раждането с всеки изминал миг се приближаваме до смъртта. Тя остава неразгадана и неразбрана за повечето, въпреки, че "умираме" много пъти докато сме живи...
    Хареса ми стиха ти и го оценявам!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....