Пристига смъртта... и полека
над заспалите вече очи
лъч чертае ефирна пътека
към света, в който няма сълзи!
Там, където е вечната обич –
в свят, незнаещ ни мрак, ни тъга!
Там, където е Ангелът, молещ
Бог за радост на тази земя!
И полита с надежда душата,
а край нея се реят души...
Всяка бърза да стигне оттатък –
там, в света, в който няма сълзи!
Но въпросът им "Колко си струва
да се раждаш, да бъдеш човек?!"
само Господ, безмълвен, дочува :
"Ад Земята е в днешния век!"
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени