Jan 13, 2014, 6:12 PM

Теория за самоубийствата

644 0 3

                                       

Пристига смъртта... и полека

над заспалите вече очи

лъч чертае ефирна пътека

към света, в който няма сълзи!

 

Там, където е вечната обич –

в свят, незнаещ ни мрак, ни тъга!

Там, където е Ангелът, молещ

Бог за радост на тази земя!

 

И полита с надежда душата,

а край нея се реят души...

Всяка бърза да стигне оттатък –

там, в света, в който няма сълзи!

 

Но въпросът им "Колко си струва

да се раждаш, да бъдеш човек?!"

само Господ, безмълвен, дочува :

"Ад Земята е в днешния век!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът е прекрасен,задълбочено мислене за "оттатък"от където никой не се е върнал да каже какво е,но всеки си задава тоя въпрос.Остава само надеждата,че след като си заминем от земния ад,да намерим покой за душите!Още веднъж те поздравявам!
  • поздрави, Мариан за стиха!

    нещо скромно от мене по темата...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=129044
  • Поздрав, Мариан! След раждането с всеки изминал миг се приближаваме до смъртта. Тя остава неразгадана и неразбрана за повечето, въпреки, че "умираме" много пъти докато сме живи...
    Хареса ми стиха ти и го оценявам!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...