Терапия

16 сент. 2022 г., 10:24

Поэзия » Другая

197 0 2

Откакто спрях да пиша стиховè

усещам, че живея по-спокойно.

Не търся рими нощем с часове,

и работата май спорѝ ми двойно.

А все така обичам да чета

поезия, написана от други.

Отсъждам компетентно след това:

- Тук ритъмът, там римата се губи.

Но в мен ленива стана мисълта

като река безводна в знойно лято.

Забравям... А не значи ли това,

че дебне ме Алцхаймер зад вратата?

Изтръпвам ужасѐн: Нима така

ще си отида от духовна немощ?

Бях с остър ум доскоро, в старостта

дали ще оглупея безнадеждно?

Да тичам ли в аптеката сега

за Тебокан или Гинкобилоба?

Не! Стих ще съчинявам, та ума

да си запазя свеж, поне до гроба.