Терапия
Откакто спрях да пиша стиховè
усещам, че живея по-спокойно.
Не търся рими нощем с часове,
и работата май спорѝ ми двойно.
А все така обичам да чета
поезия, написана от други.
Отсъждам компетентно след това:
- Тук ритъмът, там римата се губи.
Но в мен ленива стана мисълта
като река безводна в знойно лято.
Забравям... А не значи ли това,
че дебне ме Алцхаймер зад вратата?
Изтръпвам ужасѐн: Нима така
ще си отида от духовна немощ?
Бях с остър ум доскоро, в старостта
дали ще оглупея безнадеждно?
Да тичам ли в аптеката сега
за Тебокан или Гинкобилоба?
Не! Стих ще съчинявам, та ума
да си запазя свеж, поне до гроба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дунеловски Всички права запазени
