Нещо в мен отново я желаеше...
Едно сърце, влюбено, да е само не траеше...
Потърсих я... и тя дойде...
Онова красиво, усмихнато лице...
Целунах я, а тя замръзна...
Целуна ме и тя, а аз умирах...
Умирах за нея...
Как да опиша с лирика това,
Което не описват и най-красивите слова?
Тя научи ме как да я обичам,
Сега ме научи как любовта си да отричам...
Остана празно място след нея във сърцето ми,
Как да прегръщат друга ръцете ми?
И като глупак аз продължавам да обичам,
И като глупак аз себе си отричам...
Само Нея аз запазих си със времето,
Само Тя, тъй истински обича ме,
Единствена разбира ме, единствена разбива ме...