Mar 26, 2013, 10:48 PM

Терзания на сърцето

Poetry » Love

604 0 1

Нещо в мен отново я желаеше...
Едно сърце, влюбено, да е само не траеше...
Потърсих я... и тя дойде...
Онова красиво, усмихнато лице...
Целунах я, а тя замръзна...
Целуна ме и тя, а аз умирах...
Умирах за нея...
Как да опиша с лирика това,
Което не описват и най-красивите слова?
Тя научи ме как да я обичам,
Сега ме научи как любовта си да отричам...
Остана празно място след нея във сърцето ми,
Как да прегръщат друга ръцете ми?
И като глупак аз продължавам да обичам,
И като глупак аз себе си отричам...
Само Нея аз запазих си със времето,
Само Тя, тъй истински обича ме,
Единствена разбира ме, единствена разбива ме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

diqna-liana (Дияна)

Точно и ясно,но тъжен финал.

2013-03-27T06:16:35+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0