Терзания на сърцето
Нещо в мен отново я желаеше...
Едно сърце, влюбено, да е само не траеше...
Потърсих я... и тя дойде...
Онова красиво, усмихнато лице...
Целунах я, а тя замръзна...
Целуна ме и тя, а аз умирах...
Умирах за нея...
Как да опиша с лирика това,
Което не описват и най-красивите слова?
Тя научи ме как да я обичам,
Сега ме научи как любовта си да отричам...
Остана празно място след нея във сърцето ми,
Как да прегръщат друга ръцете ми?
И като глупак аз продължавам да обичам,
И като глупак аз себе си отричам...
Само Нея аз запазих си със времето,
Само Тя, тъй истински обича ме,
Единствена разбира ме, единствена разбива ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Георгиев Всички права запазени
