21 нояб. 2020 г., 23:20

Тез очи прекрасни

626 0 0

 

Тез очи прекрасни още ме изгарят.      

Твоят поглед, мила, без дъх ме той оставя. 

Взирам се във него и едничко аз си мисля.

Нима възможно е това, че цялата вселена във погледа ти аз да видя? 

Тез очи прекрасни,някак си без крайни, а вътре в тях някак си потайни.                                                         

Също като Мона Лиза си и ти, със поглед нежен моето сърце стопи.

Леонардо нея със картина я дари, но не със четка бих те нарисувал аз, а с думи.

Думи пламенни и чисти искам да ти подаря.

За да знае всеки, че моята любов към теб като на Ромео от Монтеки. 

 

Тез очи прекрасни, дяволски ме омагьосват.

Нима не виждаш мило мое как отчайващо се влюбих аз във тях?

Твоят поглед ме прониза във сърцето непукисто

и насетне мило мое вече съм на твоят поглед роб. 

Твой съм роб, във твоят плен и само ти ще искаш мен.

Омайна ти любима моя си ми на света, но не искам друга а само теб сега.

Как не зная да го изрека това - ти единствена богиня си на моята душа?   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...