27 мар. 2016 г., 16:20

The fool

874 0 9

Пази сърцето си... топло!

 

Той е жадният мъж,
който вятър от нощите пие.
И преграква в гласа му
една уморена мъгла.
Щом си тръгна от него,
сърцето му спира да бие,
а денят просвистява
като с връх от отровна стрела.

Той е лош, непокорен,
неразбран и от себе си даже,
но насън се усмихва
и феи край него кръжат.
А когато реши с думи три
живот ще разкаже.
С две - ще лъже без срам.
А с една ще издигне свят.

Той не знае какво
и с кого
тази нощ ще сънувам.
А да дойде в съня ми,
предполагам,
се плаши до смърт.

Затова щом заспи
ще целувам,
целувам,
целувам
и заравям сърцето си
в тъжната
негова гръд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...