27.03.2016 г., 16:20

The fool

864 0 9

Пази сърцето си... топло!

 

Той е жадният мъж,
който вятър от нощите пие.
И преграква в гласа му
една уморена мъгла.
Щом си тръгна от него,
сърцето му спира да бие,
а денят просвистява
като с връх от отровна стрела.

Той е лош, непокорен,
неразбран и от себе си даже,
но насън се усмихва
и феи край него кръжат.
А когато реши с думи три
живот ще разкаже.
С две - ще лъже без срам.
А с една ще издигне свят.

Той не знае какво
и с кого
тази нощ ще сънувам.
А да дойде в съня ми,
предполагам,
се плаши до смърт.

Затова щом заспи
ще целувам,
целувам,
целувам
и заравям сърцето си
в тъжната
негова гръд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...