The fool
„Пази сърцето си... топло!„
Той е жадният мъж,
който вятър от нощите пие.
И преграква в гласа му
една уморена мъгла.
Щом си тръгна от него,
сърцето му спира да бие,
а денят просвистява
като с връх от отровна стрела.
Той е лош, непокорен,
неразбран и от себе си даже,
но насън се усмихва
и феи край него кръжат.
А когато реши с думи три
живот ще разкаже.
С две - ще лъже без срам.
А с една ще издигне свят.
Той не знае какво
и с кого
тази нощ ще сънувам.
А да дойде в съня ми,
предполагам,
се плаши до смърт.
Затова щом заспи
ще целувам,
целувам,
целувам
и заравям сърцето си
в тъжната
негова гръд.
© Росица Младенова All rights reserved.
