23 мая 2011 г., 11:13

Therapia Social Contemporanea*

676 0 2

       THERAPIA SOCIAL CONTEMPORANЕA*


                   I. В ГОДИНИТЕ НА  Т. Ж.


Когато някога и някъде,

във Крайник някакъв на "На наш'то общество"

                                                      възникне Спазъм,

ний всички хукваме

и с "комунистически ентусиазъм"

                                               започваме да

                                                                масажираме...

От "крилати лозунги" опиянени,

                                      "идейно" мачкаме,

                                                                  не спираме...

Докато  стане  отчайващо   късно...

Тогава идва тежка Делегация,

                                 "начело" с Бай Тошо

                                                              Всезнайника

и дава "Мъдро" заключение

                                    за АМПУТАЦИЯ

                                                              на Крайника...

О, толкова ентусиазъм

                                   и ПРЕМЪДРИ всезнайници,

Родината ни се превърна

                                   в жив труп,

                                            останал  без крайници...


       ІІ. В ГОДИНИТЕ НА "ДЕМОКРАЦИЯТА"


В края на отминаващия век

                          от съзвездието "Орион"

                                                довтаса  кисел  Жан.

След него от  върха  "Олимп"

                                          ухилен смъкна се Иван.

По тяхно време, от мизерия подгонен,

                                         българинът се разшета...

И литнаха главите български

                                                 по цялата Планета.

По тоя начин, на Родината саката,

                                            отрязаха ù и Главата.

Сълза пророни Костов филантропа

и я положи, без да му я искат, във краката

                                               на Богинята Европа.

Как да живне, как да тръгне клетата  Родина?

Без Крайници

                                и със Глава

                                                               в Чужбина...



* (esp) Съвременно социално лечение


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам, но на мен ми звучи като грубо скован речетатив. Нищо оригинално по форма и съдържание, за което да се "хвана". Не бива да се сърдиш, че никой не иска да дискутира текста, защото просто няма какво. Но аз съм сигурна, че имаш и хубави произведения, с които ще зарадваш читателите в сайта. Честит празник!
  • Благодаря на всички,които НЕ коментираха това мое стихотворение.Първата му част е писана апокрифно,
    по времено на Тато.Мълчанието на тия 22 човека,
    които са го чели,показва че след 22 години,то още
    има съдбата на апокриф.Какво се е променило
    за 22 години? Свободно да си коментираме за "АХ" и
    "ОФ" от несподелената любоФ !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...