May 23, 2011, 11:13 AM

Therapia Social Contemporanea*

  Poetry » Other
673 0 2

       THERAPIA SOCIAL CONTEMPORANЕA*


                   I. В ГОДИНИТЕ НА  Т. Ж.


Когато някога и някъде,

във Крайник някакъв на "На наш'то общество"

                                                      възникне Спазъм,

ний всички хукваме

и с "комунистически ентусиазъм"

                                               започваме да

                                                                масажираме...

От "крилати лозунги" опиянени,

                                      "идейно" мачкаме,

                                                                  не спираме...

Докато  стане  отчайващо   късно...

Тогава идва тежка Делегация,

                                 "начело" с Бай Тошо

                                                              Всезнайника

и дава "Мъдро" заключение

                                    за АМПУТАЦИЯ

                                                              на Крайника...

О, толкова ентусиазъм

                                   и ПРЕМЪДРИ всезнайници,

Родината ни се превърна

                                   в жив труп,

                                            останал  без крайници...


       ІІ. В ГОДИНИТЕ НА "ДЕМОКРАЦИЯТА"


В края на отминаващия век

                          от съзвездието "Орион"

                                                довтаса  кисел  Жан.

След него от  върха  "Олимп"

                                          ухилен смъкна се Иван.

По тяхно време, от мизерия подгонен,

                                         българинът се разшета...

И литнаха главите български

                                                 по цялата Планета.

По тоя начин, на Родината саката,

                                            отрязаха ù и Главата.

Сълза пророни Костов филантропа

и я положи, без да му я искат, във краката

                                               на Богинята Европа.

Как да живне, как да тръгне клетата  Родина?

Без Крайници

                                и със Глава

                                                               в Чужбина...



* (esp) Съвременно социално лечение


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съжалявам, но на мен ми звучи като грубо скован речетатив. Нищо оригинално по форма и съдържание, за което да се "хвана". Не бива да се сърдиш, че никой не иска да дискутира текста, защото просто няма какво. Но аз съм сигурна, че имаш и хубави произведения, с които ще зарадваш читателите в сайта. Честит празник!
  • Благодаря на всички,които НЕ коментираха това мое стихотворение.Първата му част е писана апокрифно,
    по времено на Тато.Мълчанието на тия 22 човека,
    които са го чели,показва че след 22 години,то още
    има съдбата на апокриф.Какво се е променило
    за 22 години? Свободно да си коментираме за "АХ" и
    "ОФ" от несподелената любоФ !

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...