26 июн. 2011 г., 00:34

Ти

801 0 4

Розата вехне.
Перонът - без влак.
Плоча за нежност,
картон за брак...
Дейност тъй нужна!
Може би не...
Не и при дружба.
Не и добре...
Виждам посока.
Кадър назад...
Пак при урока,
двамата пак...
Кичур в косите,
копнеж и блян.
Драма през дните,
крещиш и съм сам...
Дистанция крайна -
това ни дели.
Бездна безкрайна,
когато горчи...
Повей със бриза,
море отпреди.
Свърши капризът 
и двете следи...
Пожарът гасне.
Но... корен стои.
В кошмар ужасен -
спомен, но... ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...