17 окт. 2007 г., 14:17

ТИ

1K 0 24
                                  

                            Ти изпокъса струните в душата ми.

                            Обърна всички образи наопаки.

                            Накъса на парчета същината ми

                            и много некадърно ги съши.

                            Ти не успя да ме направиш своето

                            подобие. И затова отричаше

                            последните усилия на времето

                            да се превърне в моя твърдина.

                            Разряза ме с различното разбиране.

                            Отрече остро всички мои истини.

                            Не улови на чувството ми трелите.

                            Не ми постла пътека от очакване.

                            Остави ме да ходя непотърсена

                            по гънките на твоята душа.

                            И ме превърна в свое отрицание.

                                                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно казано! Поздравления!!!!
  • ИНДИВИДУАЛНОСТТА Е НЕщО СКЪПОЦЕННО ПОДАРЕНО НИ ОТ БОГ И СЪДБАТА И НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА Я ПРОМЕНЯ, ДОКАТО НИЕ НЕ РЕшИМ ДА СИ Я ПРОМЕНИМ, НО В ПОВЕчЕТО СЛУчАИ ТЯ Е ИСТИНСКОТО В НАС , НЕПОДЛЕЖАщО НА ПРОМЯНАУСПЕХИ ТИ ПОЖЕЛАВАМ И СЕ РАДВАМ ,чЕ ВСЕ ОщЕ ИМА ХОРА КОИТО ДЪРЖАТ НА СЕБЕ СИ 9И НЕ ПОЗВОЛЯВАТ НА НЯКОЙ ДА ИМ ОТКРАДНЕ СЪщНОСТТА.
  • Много ми хареса!Браво!
  • Всеки твой стих оттеква дълбоко в душата ми! Поздрави!
  • Пореден страхотен стих!
    Браво, Валя!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...