Ти изпокъса струните в душата ми.
Обърна всички образи наопаки.
Накъса на парчета същината ми
и много некадърно ги съши.
Ти не успя да ме направиш своето
подобие. И затова отричаше
последните усилия на времето
да се превърне в моя твърдина.
Разряза ме с различното разбиране.
Отрече остро всички мои истини.
Не улови на чувството ми трелите.
Не ми постла пътека от очакване.
Остави ме да ходя непотърсена
по гънките на твоята душа.
И ме превърна в свое отрицание.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени