10 июн. 2006 г., 18:16

ТИ.. 

  Поэзия
726 0 6
Понякога ме караш да се смея,
изпиваш моята тъга с очи,
погледна ли ги,чувствам,че живея
и раната в сърцето спира да кърви.

Понякога безпричинно се усмихваш
и срамежливо навеждаш своята глава.
За теб да пиша, не мога и не искам,
не съм достойна още за това.

Ти показа ми, какво е да повярваш
във силата на вътрешния глас.
Научи ме никога да не предавам
волята на собственото "Аз".

Благодаря ти за приятелското рамо,
за всеки миг прекаран с мен.
Обещавам ти да бъда силна, пряма
и с усмивка да посрещам утрешния ден.



P.S Написах го набързо,в момент на вълнение и знам,че човека, за когото е предназначено няма да го прочете,но споделям своята радост с вас!

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??