Очите ти – две уроки съдбовни
от поглед хващат семето на огъня.
Усмивките на веждите ти трогват,
макар че са обърнати наопаки.

Ръцете ти – весталки тъй невинни,
коват ми кръста с тънки пръсти.
Наострените ти рубини
ми драскат чувствата отвътре.

Нозете ти... два кораба бермудски,
пътуват към изгубения пристан...
Триъгълна е тази лудост,
в която няма да ми липсваш...

Косите ти – на ветрове посоки,
заплитат ми желанията мъжки.
Мечтите ми са ластичка от обич,
която на живот да вържеш...