Ти
604
0
0
Очите ти – две уроки съдбовни
от поглед хващат семето на огъня.
Усмивките на веждите ти трогват,
макар че са обърнати наопаки.
Ръцете ти – весталки тъй невинни,
коват ми кръста с тънки пръсти.
Наострените ти рубини
ми драскат чувствата отвътре.
Нозете ти... два кораба бермудски,
пътуват към изгубения пристан...
Триъгълна е тази лудост,
в която няма да ми липсваш...
Косите ти – на ветрове посоки,
заплитат ми желанията мъжки.
Мечтите ми са ластичка от обич,
която на живот да вържеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
