5 февр. 2012 г., 12:52

Ти

718 0 3

 

Не знам дали ме гледаш

или просто си там.

Ходиш бавно и ме следваш,

хайде, ела насам.

Не зная аз дали докосваш мене

или въздуха познат,

или времето, което дреме

на един голям парад.

Не желаеш ли и ти

да почувстваш в тебе вятъра,

да усетиш как тежи,

да усетиш него някога.

***

Нямам думи

и не зная аз как

тебе да опиша.

Опитвам се и пак,

и пак, но нищо

не успявам да напиша.

Пробвам да те

свържа със небе,

слънце, облаци,

трева, море.

Но не виждам аз

косата ти като трева,

лицето - слънце,

очите ти като вода.

И търся нещо по-добро:

накрая свързах те с факта,

че на живота ми театър

ти си ми антракта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на vancheto13 .Относно редакцията, мисля, че нищо не е объркано.
  • Дълбок и красив стих! Поздрав
  • Искам само да Ви обърна внимание, че в конкретния случай:
    "лицето-слънце" е точно обратното на "лицето - слънце". Ако съм сбъркал
    в редакцията си, моля да ме извините.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...