5.02.2012 г., 12:52

Ти

716 0 3

 

Не знам дали ме гледаш

или просто си там.

Ходиш бавно и ме следваш,

хайде, ела насам.

Не зная аз дали докосваш мене

или въздуха познат,

или времето, което дреме

на един голям парад.

Не желаеш ли и ти

да почувстваш в тебе вятъра,

да усетиш как тежи,

да усетиш него някога.

***

Нямам думи

и не зная аз как

тебе да опиша.

Опитвам се и пак,

и пак, но нищо

не успявам да напиша.

Пробвам да те

свържа със небе,

слънце, облаци,

трева, море.

Но не виждам аз

косата ти като трева,

лицето - слънце,

очите ти като вода.

И търся нещо по-добро:

накрая свързах те с факта,

че на живота ми театър

ти си ми антракта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на vancheto13 .Относно редакцията, мисля, че нищо не е объркано.
  • Дълбок и красив стих! Поздрав
  • Искам само да Ви обърна внимание, че в конкретния случай:
    "лицето-слънце" е точно обратното на "лицето - слънце". Ако съм сбъркал
    в редакцията си, моля да ме извините.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...