5 февр. 2015 г., 09:37

Ти

917 0 7

От душата струи светлина,
от очите сияние (ярки звезди),
ти заливаш с любов моя свят,
ти утеха си щом в душата горчи.

Ти си слънцето в мрачния ден,
преоткри ми света със  усмивка,
ти изгони тъгата оплела се в мен,
ти научи ме как да съм истинска.

И в ръцете ти нежни стопи се
онзи страх във душата ми боса
на милиони парчета разби се...
Ти... моя любов, моя орис...

Ти за мене си топло огнище,
с любовта ти сега аз живея,
тя сърцето ми болно пречисти
и друго да искам не смея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...