Ти
От душата струи светлина,
от очите сияние (ярки звезди),
ти заливаш с любов моя свят,
ти утеха си щом в душата горчи.
Ти си слънцето в мрачния ден,
преоткри ми света със усмивка,
ти изгони тъгата оплела се в мен,
ти научи ме как да съм истинска.
И в ръцете ти нежни стопи се
онзи страх във душата ми боса
на милиони парчета разби се...
Ти... моя любов, моя орис...
Ти за мене си топло огнище,
с любовта ти сега аз живея,
тя сърцето ми болно пречисти
и друго да искам не смея.
© Биляна Битолска All rights reserved.
