Ти
Поезийо, не си ли ти заблуда,
един фантазен, иреален свят,
завихряне на мисли луди,
приумица на не един събрат,
обикната от всеки рицар
и връх на острия му меч,
искрата в нечия сълзица,
звезда над поголовна сеч,
да, в битките умираха войници
със стихове любовни на уста,
покълнала в очи, в зеници
споделяше и не една мечта,
облякла прозаична дреха,
надничаше в гнусливия вертеп,
маскирана в стоманени доспехи,
разлята из обширна степ,
миришеща на повърня и вкиснало
и груба като див живот,
заключена, в стени притисната,
сакрална, в Божия кивот
ти носеше мечти, надежди,
посочваше към небесата път,
живота под строгите вежди
подложи на Страшния съд,
в бедната хижа и царските двори
ти влезе с усмивка красива
и в нечии любовни простори
изтри цветовете във сиво,
а в името ти лицемерно се кълняха
"поклонници" на светлия ти свят,
но дрехите ти вехти не съдраха,
поставени самодоволно в мат,
да, ти напираше и в думите,
изречени високо, с ясен глас,
на всеки град, разблуден, шумен,
посочи кобния му час,
но нискочелите, с широките джобове,
въвираха те ядно във калта,
незнайно пръкнали се горди сноби
със теб обличаха плътта,
а ти се смъкваш като разкопчана дреха,
ти знаеш, царят винаги е гол,
проклетници нали от теб отнеха
пространството на царския ти стол,
но аз съм тук, не съм заминал
и клетвите към тебе не броя,
ти сила имаш на лавина
дори и само в две слова...
© Димитър Станчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Щураче, ти най-добре ме разбра. И в този ред на мисли поезията е толкова всеобемаща, че трудно се подава на обяснение, няма да сравняваме поезията и Поезията, но какво казва авторът на "За буквите" / не казвам Черноризец Храбър, защото името е спорно /:"Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго". Ясно е откъде идва поезията нали. Нали и човекът е Божие подобие. Щом всичко идва от Бога не е ли грешно да се фетишизира каквото и да е било!
-
Творецът не твори заблуди, ние сме тези, които ги творим, ние хората
"В началото беше Словото и Словото беше у Бога", Бог е Поет. Така разбирам творбата ти, като съпоставка между поезията и Поезията. -
Всяко изкуство е светая светих. Дарба, която е над науката и религията, като любовта. И като любовта не може да бъде обяснена. Едно от малкото неща, неподвластни на логиката. Защото емоциите са извън рационалното.
-
Разбрах те, DIMO. И за мен поезията не е Светая - Светих, макар че й посветих едно стихотворение. Има по-важни неща. Не трябва да се стига до крайности.
-
Заблуда е в голяма степен, защото борави с въображение, представи, метафори, алегории, преекспониране и в никакъв случай не е "Поезията ми - това съм аз", защото Тя изразява отношението ни към света и всичко около нас, а дори отношението на двама души към половин чаша вода може да е различно, да не говорим разсъжденията до къде може да ни изведат.
И за много поети е друг свят, паралелен, който може да няма нищо общо с реалния им. -
Съгласен съм с теб, че не трябва да се превръща в идол, но пък то нищо не трябва да се превръща в идол. Ти знаеш, че една от Божиите заповеди е точно такава. Извинявам се, наистина не съм те разбрал.
-
Хубав стих! Браво!
-
Заблуда като използването на съдържанието за някакви нечисти цели - да, но изкуството е фикциален свят в смисъл, че съдържа художествена измислица. От друга страна един автор винаги влага част от своята същност, от личността си в творчеството си / Гюстав Флобер: "Мадам Бовари - това съм аз"/. Зависи от съдържанието, гледната точка, много са факторите, които определят до колко една творба е близо до действителността или пък прониква в стритата същност на човешката душевност, но факт е, че тя се опитва да пресъздаде действителността чрез онова, което ражда и въображението, фантазията и в този смисъл е фикциална, но пък е обективна реалност, защото е част от човешкия живот.
-
DIMO, считам за крайно мнението ти. Темата е толкова обемна, че няма да ни стигне времето, мастилото и хартията да изразим гледните си точки. Не мисля, че става въпрос за преклонение пред поезията, тя не присъства в живота ни, за да замести Бог, а за да направи света ни по-красив, да вникне в човешката същност и да ни ангажира с различни морални проблеми, ценности, човешки недостатъци и ред други неща. Тук става въпрос за проникновението и силата на въздействието на поезията. Да не би като едно време, когато принципът партийност беше задължителен в литературата, сега да е задължителен принципът сакралност. Не мисля, че темата за Бога трябва да е част от съдържанието на всяка творба. Не мисля, че се кланяме на нещата, които си изброил. Има много начини човек да служи на Бога. Ако нещата в стиховете изглеждат преувеличени, то е поради характера на самото изкуство. Да те обвинявам ли, че си фетишизирал Франсоа Вийон?! Къде видя третостепенната роля на Бога?
-
Твоята категорична бунтарска поезия!
-
Мите, много истинско и силно, направо, като бръснач, вдъхновява що също, хареса ми, откровението с което си го написал и те поздравявам!
-
Накипяло ти е, Митко и не само на теб. Споделям!
-
Това е. Аз я определям като мултифункционален инструмент Поздрави!
-
И като лавина се набира напрежението до края, за да ескалира на финала "дори и само в две слова"
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не го казвам оспорвайки нещо, просто ти споделям възгледа си