Ти си светлината в тъмна стая,

лъч надежда в злокобна пустота,

и без тебе всякаш идва края,

и сега ще ти призная, не мога

да живея аз без твойта красота.

Вечер, когато страшно е

над мен надвиснала нощта,

а навън - мъртвешка пустота,

аз тайно мисля си за тебе,

чиста като смях и плач на бебе,

и става сякаш по-уютна вечерта,

мила моя, непокътната от пепелта.

Далеч от суетната нищета човешка,

ти караш ме извисен високо да летя,

и така си ти пламенна и гореща,

в твоите прегръдки искам вечно да стоя.

В твоите очи дълбоки, цяла вселена лежи,

и винаги ще бъда аз до теб,

дори, когато нещо ти тежи,

дори, когато не ме обичаш ти,

защото тайничко си зная,

че искам заедно с теб,

света да опозная.