7.03.2023 г., 6:27

Ти

465 0 0

Ти си светлината в тъмна стая,

лъч надежда в злокобна пустота,

и без тебе всякаш идва края,

и сега ще ти призная, не мога

да живея аз без твойта красота.

 

Вечер, когато страшно е

над мен надвиснала нощта,

а навън - мъртвешка пустота,

аз тайно мисля си за тебе,

чиста като смях и плач на бебе,

и става сякаш по-уютна вечерта,

мила моя, непокътната от пепелта.

 

Далеч от суетната нищета човешка,

ти караш ме извисен високо да летя,

и така си ти пламенна и гореща,

в твоите прегръдки искам вечно да стоя.

 

В твоите очи дълбоки, цяла вселена лежи,

и винаги ще бъда аз до теб,

дори, когато нещо ти тежи,

дори, когато не ме обичаш ти,

защото тайничко си зная,

че искам заедно с теб,

света да опозная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Атанасов Джизов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...