16 нояб. 2010 г., 15:17

Ти!

1.3K 0 3

 

За секунди припадам в ръцете ти.
Всяка болка забравям, не помня.
Всеки спомен изтриват очите ти,
всеки стон, всеки вопъл, изчезват...
Ти ме палиш и пожара във мен гасиш.
Ти ме взимаш и после ме връщаш.
Заминаваш и връщаш се, тръгваш си.
Аз те чакам и знам, че ще дойдеш.
Теб те няма, а в мислите винаги
само с мен си, само тук и сега си.
Пак завърташ живота ми
с всяко идване.
Всяко тръгване ми носи... заблуда.
И къде си сега?                                         

Бягаш с вятъра.                                  
Във морето изчезваш, пътуваш...                  
Аз те чакам, в мойте мисли спасявам те           
и от бури и от тъжните погледи.
За секунди преобръщаш живота ми.
Аз забравям за всичко и всеки.
И мечтая да припадам в ръцете ти.
Само целувките, само воплите,
само погледа ти как играе по мен
да усещам.                     

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....