7 дек. 2008 г., 15:18

Ти беше

1.3K 0 3

Ти беше тази, която дари ме със слънчеви лъчи в мрачния ден!

Ти беше тази, която бе до мен и в най-мрачния ми ден!

Ти беше тази, която караше кръвта ми да кипи и в най-мрачните ми дни!

А едва сега разбирам, че най-мрачният ми ден е, когато Ти не си до мен!

И питам се кога, къде и как ще мога да открия друга като теб,

и колкото и да се старая, не мога сърцето си да омая

със друга досущ като Теб,

едва ли всичко ще ми е наред! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Статев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....