Ти беше
Ти беше тази, която дари ме със слънчеви лъчи в мрачния ден!
Ти беше тази, която бе до мен и в най-мрачния ми ден!
Ти беше тази, която караше кръвта ми да кипи и в най-мрачните ми дни!
А едва сега разбирам, че най-мрачният ми ден е, когато Ти не си до мен!
И питам се кога, къде и как ще мога да открия друга като теб,
и колкото и да се старая, не мога сърцето си да омая
със друга досущ като Теб,
едва ли всичко ще ми е наред!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Статев Всички права запазени
