28 мая 2007 г., 14:05

Ти беше слънце, мило! Да!

1.2K 0 11
С теб се вкарахме в беДа,
когато ти ми каза - "Не,
не мога да съм и воДа!
Нали бях слънце? Или Не?"

Ти беше слънце, мило! Да!
Но в слабините ми коНе
жаднеят... Бяха на езДа!
Не ги измъчвай ти поНе!

"Не ме замазвай, мой МоНе!
Боли ме стадото, че страДа,
но бяга то къде ли Не,
а все на мен "честта" се паДа
да гледам да се не спомиНе...
Та аз съм езеро! Не съм ти ваДа!
Така че нека друг се пиНе...
Пък аз магаре ще си диря!
                               Или "ЛаДа"."                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...