Ти беше слънце, мило! Да!
С теб се вкарахме в беДа,
когато ти ми каза - "Не,
не мога да съм и воДа!
Нали бях слънце? Или Не?"
Ти беше слънце, мило! Да!
Но в слабините ми коНе
жаднеят... Бяха на езДа!
Не ги измъчвай ти поНе!
"Не ме замазвай, мой МоНе!
Боли ме стадото, че страДа,
но бяга то къде ли Не,
а все на мен "честта" се паДа
да гледам да се не спомиНе...
Та аз съм езеро! Не съм ти ваДа!
Така че нека друг се пиНе...
Пък аз магаре ще си диря!
Или "ЛаДа"."
когато ти ми каза - "Не,
не мога да съм и воДа!
Нали бях слънце? Или Не?"
Ти беше слънце, мило! Да!
Но в слабините ми коНе
жаднеят... Бяха на езДа!
Не ги измъчвай ти поНе!
"Не ме замазвай, мой МоНе!
Боли ме стадото, че страДа,
но бяга то къде ли Не,
а все на мен "честта" се паДа
да гледам да се не спомиНе...
Та аз съм езеро! Не съм ти ваДа!
Така че нека друг се пиНе...
Пък аз магаре ще си диря!
Или "ЛаДа"."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Драгиев Всички права запазени
