18 июл. 2013 г., 22:12

*** (Ти бъди светлинка в животворната длан на всемира)

1.1K 0 0

Безуспешни са всички познати на волята методи
да утихна за миг.
И прокъсват се в тъмното струните
в своя опит последен да опънат до тебе душа.
Но далеч си, не мога да премина по пътя пеша.
И без топлия допир на устни тъмнят нецелунати
двете бенчици светли, огрели свенливо вратлето ти.

Кратковечните бягства от човешки следи и понятия
те отвеждат към свят,
който има единствен значение.
Безграничен покой от гръдта му неземна струи,
милостиво разтваря страхове, тъмнини и вини.
Заличава и мен. И издишваш докрай с облекчение
всеки спомен за женски коси, рамене и обятия.

Нека бъде така. Най-далечното, всъщност най-близко е.
Най-доброто за друг
е навярно най-трудно приемано.
Но те срещнах и знам, че ненужното само умира.
Ти бъди светлинка в животворната длан на всемира.
Аз ще тупна без дъх в непотребната поща на времето
Без клеймо и надежда. Но знай, че съм там. До поискване.

 

април 2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Белчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...