Безуспешни са всички познати на волята методи
да утихна за миг.
И прокъсват се в тъмното струните
в своя опит последен да опънат до тебе душа.
Но далеч си, не мога да премина по пътя пеша.
И без топлия допир на устни тъмнят нецелунати
двете бенчици светли, огрели свенливо вратлето ти.
Кратковечните бягства от човешки следи и понятия
те отвеждат към свят,
който има единствен значение.
Безграничен покой от гръдта му неземна струи,
милостиво разтваря страхове, тъмнини и вини. ...