Ти целият сега си тук
Няма смисъл да казвам: "Довиждане".
Нито: "Сбогом". Ти си ми храм.
И нищо, че не потънах в очите ти.
Със душата си, аз те видях.
Не протегнах ръце, да те сграбча.
Ала още дишат в мене жита.
Жадна съм. Косачите плачат.
Аз – за теб. Те – за вода.
Виж, не тичат по тебе краката ми.
Смирила съм дивата кръв.
Само искам да спра тишината ти:
– Ти целият сега си Тук!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
