МПетков (Марин Петков)
31 103
29 мар. 2008 г., 16:24

Ти и Аз 

  Поэзия » Любовная
1720 2 16

                                Ти  и  Аз            

                                                                    на Гери

Когато от дрехите не ще да има вече смисъл

и здрачът ще е нашата одежда.

Когато няма да сме две тела различни,

а едно - споено със надежда.

Когато с нас и в нас

побърква ни едно вълшебство.

И луднали, крадем дъха си.

Когато крепя врата ти като пеленаче,

а ти ме гледаш онемяла.

Когато стискаш зъби,

а нещо в теб трепти и плаче.

Когато хапеш устни,

а потта ми нежно капе.

Поне тогава ме обичай, както аз го правя.

Бъди естественна, добра и жива.

Погали ме отмаляла, но щастлива.

Сълза ми дай и дума мила.

Пък тогава стани и остави ме.

Не ме събуждай, погали ме.

Целуни, махни за сбогом. Пожали ме.

Облечи се и избягай. Забрави ме!

 

07.03.2008 год.

гр. Айтос

© Марин Петков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??