Ти и Аз
Ти и Аз
на Гери
Когато от дрехите не ще да има вече смисъл
и здрачът ще е нашата одежда.
Когато няма да сме две тела различни,
а едно - споено със надежда.
Когато с нас и в нас
побърква ни едно вълшебство.
И луднали, крадем дъха си.
Когато крепя врата ти като пеленаче,
а ти ме гледаш онемяла.
Когато стискаш зъби,
а нещо в теб трепти и плаче.
Когато хапеш устни,
а потта ми нежно капе.
Поне тогава ме обичай, както аз го правя.
Бъди естественна, добра и жива.
Погали ме отмаляла, но щастлива.
Сълза ми дай и дума мила.
Пък тогава стани и остави ме.
Не ме събуждай, погали ме.
Целуни, махни за сбогом. Пожали ме.
Облечи се и избягай. Забрави ме!
07.03.2008 год.
гр. Айтос
© Марин Петков All rights reserved.
