9 мар. 2005 г., 15:41

Ти и Аз

1.7K 0 2

Китарен звън край нас звучи.
Реката камъчета глади,
а вятърът в клоните шуми.
Звездите ни посипват с космичен прах.
На светът сме сякаш само Ти и Аз.

В невидима прегръдка мъглата ни обвива.
Вятърът с листа телата ни покрива.
Земята диша ведно с нас.
Няма други, само Ти и АЗ...

Като дъжд пороен се сипя в твоята длан.
Луната ни огрява със нежния си плам.
Облаци ни завиват д прозрачна перелина.
Създаваме нашата райска градина.

Светът е спрял да се върти.
Телата ни се движат в ритъма сами.
Слънцето ще изгрее след около час,
но дотогава Аз съм Ти, а Ти си Аз.

                          Поне за още час...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Арсова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...