Mar 9, 2005, 3:41 PM

Ти и Аз

  Poetry
1.7K 0 2

Китарен звън край нас звучи.
Реката камъчета глади,
а вятърът в клоните шуми.
Звездите ни посипват с космичен прах.
На светът сме сякаш само Ти и Аз.

В невидима прегръдка мъглата ни обвива.
Вятърът с листа телата ни покрива.
Земята диша ведно с нас.
Няма други, само Ти и АЗ...

Като дъжд пороен се сипя в твоята длан.
Луната ни огрява със нежния си плам.
Облаци ни завиват д прозрачна перелина.
Създаваме нашата райска градина.

Светът е спрял да се върти.
Телата ни се движат в ритъма сами.
Слънцето ще изгрее след около час,
но дотогава Аз съм Ти, а Ти си Аз.

                          Поне за още час...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася Арсова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...