9.03.2005 г., 15:41

Ти и Аз

1.7K 0 2

Китарен звън край нас звучи.
Реката камъчета глади,
а вятърът в клоните шуми.
Звездите ни посипват с космичен прах.
На светът сме сякаш само Ти и Аз.

В невидима прегръдка мъглата ни обвива.
Вятърът с листа телата ни покрива.
Земята диша ведно с нас.
Няма други, само Ти и АЗ...

Като дъжд пороен се сипя в твоята длан.
Луната ни огрява със нежния си плам.
Облаци ни завиват д прозрачна перелина.
Създаваме нашата райска градина.

Светът е спрял да се върти.
Телата ни се движат в ритъма сами.
Слънцето ще изгрее след около час,
но дотогава Аз съм Ти, а Ти си Аз.

                          Поне за още час...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Арсова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...