9 mar 2005, 15:41

Ти и Аз

  Poesía
1.7K 0 2

Китарен звън край нас звучи.
Реката камъчета глади,
а вятърът в клоните шуми.
Звездите ни посипват с космичен прах.
На светът сме сякаш само Ти и Аз.

В невидима прегръдка мъглата ни обвива.
Вятърът с листа телата ни покрива.
Земята диша ведно с нас.
Няма други, само Ти и АЗ...

Като дъжд пороен се сипя в твоята длан.
Луната ни огрява със нежния си плам.
Облаци ни завиват д прозрачна перелина.
Създаваме нашата райска градина.

Светът е спрял да се върти.
Телата ни се движат в ритъма сами.
Слънцето ще изгрее след около час,
но дотогава Аз съм Ти, а Ти си Аз.

                          Поне за още час...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Арсова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...