9 mar 2005, 15:41

Ти и Аз 

  Poesía
1366 0 2

Китарен звън край нас звучи.
Реката камъчета глади,
а вятърът в клоните шуми.
Звездите ни посипват с космичен прах.
На светът сме сякаш само Ти и Аз.

В невидима прегръдка мъглата ни обвива.
Вятърът с листа телата ни покрива.
Земята диша ведно с нас.
Няма други, само Ти и АЗ...

Като дъжд пороен се сипя в твоята длан.
Луната ни огрява със нежния си плам.
Облаци ни завиват д прозрачна перелина.
Създаваме нашата райска градина.

Светът е спрял да се върти.
Телата ни се движат в ритъма сами.
Слънцето ще изгрее след около час,
но дотогава Аз съм Ти, а Ти си Аз.

                          Поне за още час...

© Ася Арсова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??