20 нояб. 2007 г., 20:11

Ти и мрака в мен 

  Поэзия
895 0 4
 

Вятърът нежно си играе с моята коса,

влива се в топлото ми дихание.

Всяка твоя дума остава своята следа.

Едно чувство, едно обещание,

изписани в младата ми душа.

Тихо ме обгръща тъмнината,

целува ме по-нежно от смъртта,

причинява ми сладка болка, така позната,

буди в кръвта ми страстта.

Оставям мрака да разкъса всичко в мен,

писъци да заместят тишината,

дъхът ми, вече така студен,

да почерни светлината.

Любовта ти остана да мъждука в мрака

и да плаши самотата, която чака.

Няма да бъда сама, ти си винаги с мен,

скрит в топлината на кръвта,

докосваш мрака вледенен,

връщаш болката в пръстта.

© Димитрина Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??