Ти и мрака в мен
Вятърът нежно си играе с моята коса,
влива се в топлото ми дихание.
Всяка твоя дума остава своята следа.
Едно чувство, едно обещание,
изписани в младата ми душа.
Тихо ме обгръща тъмнината,
целува ме по-нежно от смъртта,
причинява ми сладка болка, така позната,
буди в кръвта ми страстта.
Оставям мрака да разкъса всичко в мен,
писъци да заместят тишината,
дъхът ми, вече така студен,
да почерни светлината.
Любовта ти остана да мъждука в мрака
и да плаши самотата, която чака.
Няма да бъда сама, ти си винаги с мен,
скрит в топлината на кръвта,
докосваш мрака вледенен,
връщаш болката в пръстта.
© Димитрина Иванова All rights reserved.
Лъха нежност...
