Ти и нежността ми
Тихо, тихо бели длани
пият будната ми тръпка,
чародействат със кръвта ми
и по жилите ми стъпват.
Леко, леко тънки пръсти
ме заравят в изнемога,
рéшат мислите ми гъсти,
треперливо им говорят.
Бавно, бавно топъл поглед
във очите ми пропада
и душата ми се моли
да изтлее без пощада.
Сладко, сладко тръпни устни
се заплитат във дъха ми,
галят звънките ми чувства,
разсъбличат нежността ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
- като съм ренде и не помня...
