Ти идваш в мойта мисъл...
Ти идваш в мойта мисъл...
На кон крилат луната
щом пристигне с чаткащи копита
и вън огрее бледата и светлина,
и пак напълня чашата, добрата
с два пръста обично вино,
ти идваш в мойта мисъл, свята
и призоваваш в моето сърце
любов да свие своето гнездо.
Макар и недостижима със ръце,
твоят лик с лицето на луната
ме гледа нежно от високо
и всяка глътка своя пия
от твойте устни сочни
като младо божоле, но с онзи
вкус нагарчащо тръпчив на вино
силно, с дълъг послевкус
на сплетени във страст тела
след танца див на любовта,
бушувал в техните сърца.
На сутринта оставям чашата,
но с глътка недопито вино
и чакам новата луна, да дойдеш
със идването на нощта.
Омайна, като вино, почти реална
ти идваш, но в чашата
оставям глътка недопита пак.
ЕТ МАЧИБО - 2008 г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Все права защищены
Благодаря ти Ивана, висока оценка и се чувствам поласкан, признавам
