Ти, каквото си сял, ще пожънеш
Ще забравя аз някога тебе - несретнико,
как погуби душата ми без капчица жал,
как ме срина по урвите диви, проклетнико,
как надсмя се над мен, като твар...
Всяка болка притихва и нощ отминава.
Всяка мъка заглъхва и радост приижда.
Щом в сърцето ми китна любов обитава,
прегръдка на топлия вятър ще ме ожида.
Прецъфтяха салкъмите - моите, белите,
ала скоро липи ще омайват нощта и деня.
Само виж, как ще любя удавила болките
вятър луд под разцъфнала дивна липа.
Със тревистия поглед небето обвила,
пъстроока и светла, ще скоча във облака.
Приземен и зазидан, ще ме гледаш политнала,
как извивам далече от теб и снага и крила.
Някой друг ще ме грабне и няма да можеш
ни с ръка да помахаш, нито да спреш.
И какво, ако прозрял що изгубил се каеш?
"Ти, каквото си сял, ще пожънеш".
Djein_Ear
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
