18.05.2013 г., 10:24 ч.

Ти, каквото си сял, ще пожънеш 

  Поезия » Друга
477 0 4

 

Ще забравя аз някога тебе - несретнико,
как погуби душата ми без капчица жал,
как ме срина по урвите диви, проклетнико,
как надсмя се над мен, като твар...

 

Всяка болка притихва и нощ отминава.
Всяка мъка заглъхва и радост приижда.
Щом в сърцето ми китна любов обитава,
прегръдка на топлия вятър ще ме ожида.

 

Прецъфтяха салкъмите - моите, белите,
ала скоро липи ще омайват нощта и деня.
Само виж, как ще любя удавила болките
вятър луд под разцъфнала дивна липа.

 

Със тревистия поглед небето обвила,
пъстроока и светла, ще скоча във облака.
Приземен и зазидан, ще ме гледаш политнала,
как извивам далече от теб и снага и крила.

 

Някой друг ще ме грабне и няма да можеш
ни с ръка да помахаш, нито да спреш.
И какво, ако прозрял що изгубил се каеш?
"Ти, каквото си сял, ще пожънеш".


Djein_Ear

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??