Trepach (Юлиан Владимиров)
31

23 мар. 2007 г., 13:56

Ти казваше...

Поэзия

1K 0 1

Ти казваше, че се оплаквам от своята съдба.

Но не разбираше, че гледам с други очи на света...

Ти ме упрекваше, че спирам живота.

Но не усети как сама повика смъртта?...

Ти искаше от мен да бъда човек!?

Но нима не бях и по-рано?...

Ти искаше да бъда творец!

Но не усети ли в сърцето ми пламъка?...

Нека бъда морска вълна!...

Не убивайте бурния порив!...

Нека стигна със грохот брега!...

И се разбия в него със взрив!... ... ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0