23 мар. 2007 г., 13:56

Ти казваше...

1K 0 1

Ти казваше, че се оплаквам от своята съдба.

Но не разбираше, че гледам с други очи на света...

Ти ме упрекваше, че спирам живота.

Но не усети как сама повика смъртта?...

 

Ти искаше от мен да бъда човек!?

Но нима не бях и по-рано?...

Ти искаше да бъда творец!

Но не усети ли в сърцето ми пламъка?...

 

Нека бъда морска вълна!...

Не убивайте бурния порив!...

Нека стигна със грохот брега!...

И се разбия в него със взрив!... ... ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиан Владимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...